Амулет за забрава
-----
Горчивото в любовите изпих,
и всеки огън в бучка лед ще скрия.
Ненужни, на житейския тепих
победи и падения ще гният.
Ще пъхна всеки спомен в таен джоб,
зашит със амулети — за забрава.
Спечели Адът моя хвърлен чоп —
за мен отдавна Раят не наддава.
Късметът ми е днес величина,
замряла на величествена нула.
Пореден пас. Поредна тишина.
Сълзите ми са въглищни гранули.
По релсите експресът Ориент
не ме ориентира в трайно сбъдване.
Семафорът е винаги червен.
Менюто във вагоните — оскъдно.
Научих се да виждам през нощта,
че дните ми болят — едни и същи.
С ранено полезрение крещят
две релси. Гара. И билет за връщане.
-----
© Станислава All rights reserved.
