АНАСТАСИЯ
Понякога ме питаш как си те представям
и искаш честен отговор – идеално.
Представям си те с дълга, спусната коса,
с диаманти на врата си и червено „Бентли”,
чакащо те пред входната врата.
Наблюдавам те в прекрасна бяла сграда -
ти стоиш замръзнала, грациозна и красива.
Очевидно чакаш някой и аз го виждам.
Красив е той, но бледнее пред твоя чар.
Слиза от сребристото си „Волво”
и ти се усмихва, сякаш казва нещо. ...