АНАСТАСИЯ

Понякога ме питаш как си те представям
и искаш честен отговор – идеално.
Представям си те с дълга, спусната коса,
с диаманти на врата си и червено „Бентли”,
чакащо те пред входната врата.
Наблюдавам те в прекрасна бяла сграда -
ти стоиш замръзнала, грациозна и красива.
Очевидно чакаш някой и аз го виждам.
Красив е той, но бледнее пред твоя чар.
Слиза от сребристото си „Волво”
и ти се усмихва, сякаш казва нещо.
Щом ти погледна го,
сякаш накара времето да спре.
Той дойде до теб, целуна те.
Видя какво четеш –
беше стихотворение за една принцеса,
чакаща отдавна своя принц.
Тя мислела, че идеалният не съществува -
че е плод на фантазия една.
Но точно на рождения си ден
погледът ù се спрял на някой
и заобичала го тя, както никой досега.
Разбрала, че надеждата се губи едва тогава,
когато сам откажеш да повярваш в любовта.