Анатемично
Не вярвам в пътя и в светлината,
не вярвам в смисъла на деня.
За себе си. А ти върви нататък,
щом търсиш да ти озарят нощта.
Аз ще остана, където е тъмно.
Жрица не съм за твоя храм,
Свещ не съм, ако туй ти е нужно.
Клада съм. И друго няма да ти дам,
освен да изпепеля иконите
на твойте малки, бели светове.
Или бягай, или спри да се молиш –
анатемично е когато спреш до мен.
19.03.2017г.
гр. Сопот
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
