Анатемично
Не вярвам в пътя и в светлината,
не вярвам в смисъла на деня.
За себе си. А ти върви нататък,
щом търсиш да ти озарят нощта.
Аз ще остана, където е тъмно.
Жрица не съм за твоя храм,
Свещ не съм, ако туй ти е нужно.
Клада съм. И друго няма да ти дам,
освен да изпепеля иконите
на твойте малки, бели светове.
Или бягай, или спри да се молиш –
анатемично е когато спреш до мен.
19.03.2017г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
