selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
18 dic 2014, 18:18

Анатомия на вятъра 

  Poesía
1170 0 17

да погледнем в ненасита в порите на ветровете

там няма нищо

само счупени трептения

от милосърдност

и осърдните обърквания

на теченията

за мъглите

 

да погледнем от какво е изтъкано ситото им

след това ще свържем нишките

с посоките

наново

и ще ги затворим 

в старият им обръч

обещавам

 

протоните си търсят облак

да се скрият

че са неподвижни

цялостни

половинчати

противоположни

 

да погледнем

цялото винаги предоставя деление

на окото

мигнеш ли

с-бог-ом

 

да срещнем люлката на сигурността

и да заспим

или да литнем

 

да замълчим и

всичко ще приключи

с точка

или с много

...

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ена, какво по дяволите???
    -С
  • „selene727 (Северина Даниелова): 21-12-2014г. 14:27
    Ех... всеки път като реша, че повече няма да коментирам и... Просто ме гъделичка да си споделя философските възгледи (:

    ...
    Ена, тогава недей да четеш... Не се правя на какичка, наистина. Съжалявам, че по някакъв начин желанието ми да извадя на показ всичко, което смятам за важно - те дразни. И то грандиозно много. Може би е, защото ти не го правиш. Просто започни, ако това ти е на душата, недей да се дразниш на хората, които дръзват да направят това, което ти - не. Има хора, които споделят, има хора, които не споделят, има хора, които се дразнят. В крайна сметка - най-важното е да удовлетворяваш чистите си желания (: Моето е - да споделям себе си, понякога до степен на натрапване, но с чисти намерения - винаги!... „


    А аз се чудя как не порасна поне малко...
    Все си стоиш на 19...
    Развитието му е м.. пиу, примерно. И принципно.
  • Прекрасно, наистина!
  • Гергана, никого не гоня. Просто ме боли, че сайтът се е превърнал в говорилня, която не ражда нищо смислено. Тонове коментари, безброй слаби произведения, пълни с грешки, и никакво развитие. На Северина се извинявам, че коментарът няма отношение по текста й. Впрочем, за мен това е наистина само текст, поезия в него не видях. На всички пожелавам светли празници и здраво перо!
  • Комедвенска...
    Аз говоря само за неща, които съм узнала - по начина, по който мога (за сега) (:
    Мерси за комплимента и съжалявам, че развалих сайта с присъствието си.
    Гери и Ники, на вашата комбина май и става много весело вече, ха-ха. Радвам се, че има кой да разведри въздуха, че почна да става много задушно
    -С
  • Тоя сайт някога беше хубав...
  • Забележителен е този Осърден стремеж да покажеш колко си вътре в неща, които не разбираш. Излишно много разсъждения заради един текст, който впечатлява единствено с форма.
  • Ех... всеки път като реша, че повече няма да коментирам и... Просто ме гъделичка да си споделя философските възгледи (:

    Гери, "комплексите се създават от среда, в която Аз-ът не е имал възможност да се прояви (бил е потиснат, най-вече съзнателно, което е най-интересното), не е бил одобрен (твърде много обръщаме внимание на чуждото мнение и това създава комплекса - не самото мнение), бил е наранен (пак вината си е в нас - защото сме го допуснали), а е нямало възможност да се защити адекватно (самата защита на Егото е проява на комплекс). Понякога е трудно да бъдат преодолени, предполагам, знаеш." Лошото е, че се опитваме да ги преодоляваме - потискайки ги, а не - приемем и променим. Лош подход, според мен.

    Ена, тогава недей да четеш... Не се правя на какичка, наистина. Съжалявам, че по някакъв начин желанието ми да извадя на показ всичко, което смятам за важно - те дразни. И то грандиозно много. Може би е, защото ти не го правиш. Просто започни, ако това ти е на душата, недей да се дразниш на хората, които дръзват да направят това, което ти - не. Има хора, които споделят, има хора, които не споделят, има хора, които се дразнят. В крайна сметка - най-важното е да удовлетворяваш чистите си желания (: Моето е - да споделям себе си, понякога до степен на натрапване, но с чисти намерения - винаги!

    Мисана, не ме сравнявай извън личен разговор. Дразни всички, включаю и мен! Благодаря ти за подкрепата, която всеки път получавам напълно безкористно и това е факт. Нашето разбирателство дразни много личности, но какво да се прави... Наистина, щом ме харесваш - бъди по-скоро критичен към мен, хващай се за малките неща, ошлайфай ме - ще те уважавам дори повече! Колкото до оригиналността ми... ами последните ми ъпдейти на българска поезия доказват, че доста преди мен е започнала тази вълна. Това, което ме радва е, че някак съм го усетила подсъзнателно (ти знаеш как стават тези неща) без да бях чела нищо в този стил преди това и просто така ми идва от вътре... не мога да се кривя. Дори приятелят ми не е съгласен с начина, по който пиша (той също пише), но не може да го промени, ха-ха (най-хубавото е и че не иска). Така че - ще си пиша така - докато духът ми така го усеща, не се притеснявай

    Гери, пак - понякога не само аз си го разбирам. Но наистина, признавам си, прекалявам с мъглите, които слагам (не е нарочно). Старая се да ги редуцирам и напоследък съм забележимо по-ясна в изказа си. Още има... И все пак, не можеш да отчиташ неразбирането си на поезията като недостатък на поета, който я е писал. Защо не си показвам рисунките - снимката на рисунка не е рисунка, надявам се да ти отговорих. Имаш право за отвлечените мисли, но аз съм си отвлечен типаж, нали разбираш... Мисля че никога няма да съумея да се приземя в този живот, но се старая. Правя всичко, което мога, за да съм истински човек, знам че го разираш (: Права си за самочувствието, идва ми много на място, мерси! Прекрасно е, че си имаш 2 същества-светлинки. И на мен ми се искат 2-3, кой знае... може би (:

    Фреди, мерси (:

    Фабер, с вас много си приличаме, знаете ли. Всъщност - тримата с Мисана си приличаме много и то главно по едно нещо... можете ли да познаете какво Определено не бих нарекла структурата си аморфна, поне не и със значението, което влагате! Наистина си харесвам структурите и се грижа за тях! Надявам се Мисана да не е прав за конфликта, който споменава, просто ме отвращава подобна мисъл...

    Порчев, ако не искате да бъдете сметнат за корена на нещата - не се месете. Аз лично, дори не се сещах за вашето съществуване, до момента, в който не изплувахте от нищото. Е, кажете ми какво да си помисля, сега (не е нужно да отговаряте - риторично бе...) ?!

    Красимир, благодаря ти за градивния коментар! Беше като глътка въздух. Интересно ми бе да разбера (:

    Светлина и Мир, СВЕТЛИНА И МИР, ХОРА! -С
  • Визуално тия строфи напомнят Фуниите на Кристиан Моргенщерн.
    Впечатлиха ме най-вече с фигуралността си.
  • selene727 (Северина Даниелова): 19-12-2014г. 00:48
    "Гергана, минало не съществува
    Не съществува бъдеще
    (...)
    Животът е прекрасен"

    Даниелова, в името на вероятна истина се реших - с известно...прискърбие, да ви напиша, че според мен имате някои признаци на мечтателна превъзнесеност. В друг план при някои хора такива признаци се доближават или припокриват с хипоманиакалност, напр. Г-н Мисана ви прави малко(или повече?) лоша услуга като Ви хвали и ласкае дежурно и на поразия. Вродената му специфична приповдигнатост, липсата на достатъчно самокритичност и скромност, повишената му самооценка, липсата на чувство за хумор се наслагват върху Вас и залепват върху Ви като гербова марка с надпис - неговото име, опасявам се. Имайте пред вид, че ласкателствата на такъв тип хора като Мисана обикновено са нещо като експанзия на собствения им нарцисизъм и произтичат от някакъв вид по-определена осъзната или не користност. Без да разбирам (т.е. може и да бъркам, в случая!) много или достатъчно от поезия, ще предположа, че това Ви стихотворение - за разлика от много Ваши други, е неуспешно - представлява прекалено самоуверена и по своему...."безскрупулна" аморфна "структура" от думи и съждения, лишени от трезвост, струва ми се. Не се травмирайте прекалено - ако изобщо ще се травмирате, от това, което пиша, а си помислете за добрата евентуална възможност да съчетавате отново ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО ХУБАВИТЕ Ваш усет, трепети и други добродетели, с достатъчно трезвост. А ако случайно се ядосате от това, което Ви пиша, г-н Мисана с нови ласкателства от една страна, и със закани и "кълнене" към мен, ще Ви "защити" и успокои за да се върнете спокойно към "поетичното" Ви превъзнасяне. Поетичност и трезвост, драга Даниелова, Ви пожелавам! Поздрав!
    П.п. Мисана като е написал:
    "Ена, знаеш, че много те уважавам. Но..." е влязъл в стиловия похват на Паниковски от "Златният телец", който казва на Балаганов: "Ти знаеш калко уважавам Бендер, но едно ще ти кажа: Бендер е магаре!" От това, разбира се, аз нищо не прехвърлям върху уважаемата Ена
  • Много точки...
    Поздрави!
  • Точно предпразнично не ми се четат такива регресии...
    Колко ли деца ще се впечатлят от "какичката", написала толкова вълнуващи мистериозни неща... толкова неочаквани и точно като за тях... Хм... За мен това стихо трябва да е с червена точка +18, да има все пак някакъв мигач, че не е за психиката на подрастващите.

    А може би и "какичката" се е впечатлила преди години от други "какички" и "батковци"...

    Във всеки случай, лично аз не мога да го приема за добра поезия. Като казвам "добра", имам предвид точния смисъл на тази дума.
    И... едва ли не във всеки стих има по някоя "неволни печатни грешки"... а това ме кара да се замисля повече, отколкото се замислям за стихото...

    Момиче младо и хубаво, идват празници и носят велико послание.
    Пиши за това послание, то е прекрасно!
    Можеш го!!!
    Весели празници!
  • По друг начин:
    Разбери силата, която идва от слабостите ти
    Бъди благодарен за комплексите си, защото те те движат да достигнеш себе си
    Осъзнай че каквото и да се случи - ще е най-правилното
    Или с други думи - най-прекрасното, което може да ти се случи
    Живей сега
    После не е родено

    И аз благодаря
    За това ти го казах

    П.С.: Умен те прави възможността да си признаеш, че си глупав
    -С
  • Гергана, минало не съществува
    Не съществува бъдеще
    Въпросът е:
    Какво би направил с това, което имаш сега
    Сега
    Животът е прекрасен

    Готино момиче си. Бъди повече себе си и по-малко това, което си мислиш, че трябва да си
    -С
  • Не съществуваш
    Приеми, че не съществуваш
    И в момента, в който осъзнаеш, че не съществуваш - си задай въпроса:
    Ако имах възможност да съществувам, какво бих сторил
    Как бих похарчил времето си
    Моето собствено време
    Аз бих могъл да притежавам единствено моето време

    Благодаря на всички ви, че ви има
    И че доказвате мен

    Мир и Светлина -С

    П.С.: Пак ви благодаря Порчев - за дето привлякохте вниманието към опита ми за стих, в който (макар не достатъчно сръчно) съм изразила мислите - в симбиоза с чувствата си - възможно най-разбираемо. Направих го за себе си. Надявам се, да съм го направила и за Вас! (това е най-трудното) (:

    ППС.: Мисана, бъди щастлив, моля те!
  • Порчев, и за секунда не съм си и помислила да ви се извиня...
    Искрено ви прощавам ако сте предизвикали „някое и друго четене“ и дори ви благодаря. Колкото до коментара на Мисана в другото коментарно поле, от където вие идвате - според мен говорят за едно и също нещо. Разликата при вас е, че вие скоро няма да го разберете. А това, което го доказва (преди да започнете да се палите, че ви обиждам от нищото), е (с цялото ми уважение) - че всячески се опитвате да “разобличите“ Мисана. Ровите се в няй-малките подробности и като хиена се навъртате около потенциалното му грешно движение, само за да докажете, че вие сте правият в ситуацията. Прекарвайте по-малко време в интригантство, защото ви се отразява зле в/у здравето - и на тялото, и на душата. Приемете това като добросъвестен съвет, защото това представлява (:
    -С
  • Мисана, благодаря ти!
    Порчев... ????? Мисля че сте длъжен да се обясните в моето коментарно поле! И не се извинявайте на Мисана, а на мен - когато се обръщате към него в моето поленце...
    -С
Propuestas
: ??:??