да погледнем в ненасита в порите на ветровете
там няма нищо
само счупени трептения
от милосърдност
и осърдните обърквания
на теченията
за мъглите
да погледнем от какво е изтъкано ситото им
след това ще свържем нишките
с посоките
наново
и ще ги затворим
в старият им обръч
обещавам
протоните си търсят облак
да се скрият
че са неподвижни
цялостни
половинчати
противоположни
да погледнем
цялото винаги предоставя деление
на окото
мигнеш ли
с-бог-ом
да срещнем люлката на сигурността
и да заспим
или да литнем
да замълчим и
всичко ще приключи
с точка
или с много
...
© Северина Даниелова All rights reserved.
-С