Нали си знаем,
че ангел всеки има -
един такъв хвъркат и бял,
на свестния душата му с памук не взима,
по стъпките му ходи (тайничко усмихнат)
и цветя поникват там, където доброта е дал.
И ангелът на лошия все му прощава,
дори сред драки да го кара да лети,
но от душата му парченца тук оставя,
(преди да си отиде) счупеното да слепи.
Да, знаем си,
че цял живот по ангелски хвърчим,
а малки дяволи у мен и в тебе има,
уж всеки ден цветя садим...
и всеки ден си грешките лепим.