15.04.2015 г., 0:23

Ангел

673 0 1

Нали си знаем,
че ангел всеки има -
един такъв хвъркат и бял,
на свестния душата му с памук не взима,
по стъпките му ходи (тайничко усмихнат)
и цветя поникват там, където доброта е дал.
И ангелът на лошия все му прощава,
дори сред драки да го кара да лети,
но от душата му парченца тук оставя,
(преди да си отиде) счупеното да слепи.
Да, знаем си,
че цял живот по ангелски хвърчим,
а малки дяволи у мен и в тебе има,
уж всеки ден цветя садим...
и всеки ден си грешките лепим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...