Станал си невидим, дъх прозрачен,
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител,
а презряхме святата повеля.
Дремят знамената, кротко свити,
дявол "благините" разпределя.
Хлопна ли небесните си двери?
Тъй ли ще смекчиш сърца корави?
Милост в себе си ли не намери?
Вдигна ти ръце... И ни забрави. ...