Ангеле, с едно крило се литва...
Станал си невидим, дъх прозрачен,
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител,
а презряхме святата повеля.
Дремят знамената, кротко свити,
дявол "благините" разпределя.
Хлопна ли небесните си двери?
Тъй ли ще смекчиш сърца корави?
Милост в себе си ли не намери?
Вдигна ти ръце... И ни забрави.
Но надежда мъничка крепи ни,
пише по небето светло слово.
Ангеле, сведи се – погледни ни.
Поведи ни с милост, ти отново.
Скромна, недодялана молитва,
пак мълвят напуканите устни...
Ангеле, с едно крило се литва...
Прошка! За децата – неизкусни.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
