10 jul 2009, 2:52

Ангели

  Poesía » Otra
763 0 1

Ангели със сребърни крила,
галят ме, тихо ми шептят,
плаче със мен нощта,
звездите зад облаците се свенят.
Денят си тръгна със сълзи,
разплакана дойде и тъмнината,
с ръце празни, без мечти,
срамува се да се покаже и луната.
Обещания във ято полетели,
отиват си далеч от мен,
гроздове от болка са налели,
ангелите повиват ме в сатен.
Подготвят ме с таз нежна роба,
изпращат ме за сетен път,
приятели съпровождат ме до гроба,
увяхна вече на живота ми цветът.
Оставям те и тръгвам със усмивка,
но знам, че няма да те видя пак,
държи ме ангел за ръчичка,
заедно влизаме в гъстия мрак.

------------------------------------------

 

Из цикъл "Моя любов"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...