10 jul 2009, 2:52

Ангели

  Poesía » Otra
762 0 1

Ангели със сребърни крила,
галят ме, тихо ми шептят,
плаче със мен нощта,
звездите зад облаците се свенят.
Денят си тръгна със сълзи,
разплакана дойде и тъмнината,
с ръце празни, без мечти,
срамува се да се покаже и луната.
Обещания във ято полетели,
отиват си далеч от мен,
гроздове от болка са налели,
ангелите повиват ме в сатен.
Подготвят ме с таз нежна роба,
изпращат ме за сетен път,
приятели съпровождат ме до гроба,
увяхна вече на живота ми цветът.
Оставям те и тръгвам със усмивка,
но знам, че няма да те видя пак,
държи ме ангел за ръчичка,
заедно влизаме в гъстия мрак.

------------------------------------------

 

Из цикъл "Моя любов"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...