Когато пожелаем
някого да приютим в душата си,
за полет винаги ръце разтваряме.
Тях търсим, болни от тъга.
Сълзи в очите скъпи пресушаваме.
Градим съдба.
Даряваме живот.
Човешка топлина раздаваме.
В молитвен устрем гоним небеса.
Кой казал е, че нямаме крила?
Отнели са единствено перата ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse