Ангелите плачат също –

но безгласно. И безкръвно.

Без следа от нарушение

на равновесието,

приело облика на утринен лъч,

разтворен в преддверията

на мечтите – разгърнати в

условността на предстоящото,

на имагинерната утопия.

Ангелите плачат също –

но сълзите им умират в

краткостта на битието човешко,

без да бъде открит потенциалът

на хармоничната връзка между

същинско и абстрактно, между

ада в душите и рая околен.

Ангелите плачат също –

и с плача си всъщност умират…