Ангелски плач
936
1
0
Ангелите плачат също –
но безгласно. И безкръвно.
Без следа от нарушение
на равновесието,
приело облика на утринен лъч,
разтворен в преддверията
на мечтите – разгърнати в
условността на предстоящото,
на имагинерната утопия.
Ангелите плачат също –
но сълзите им умират в
краткостта на битието човешко,
без да бъде открит потенциалът
на хармоничната връзка между
същинско и абстрактно, между
ада в душите и рая околен.
Ангелите плачат също –
и с плача си всъщност умират…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
