29.09.2020 г., 17:42 ч.

Ангелски плач 

  Поезия » Любовна, Философска, Бели стихове, Свободен стих
533 1 0

 

Ангелите плачат също –

но безгласно. И безкръвно.

Без следа от нарушение

на равновесието,

приело облика на утринен лъч,

разтворен в преддверията

на мечтите – разгърнати в

условността на предстоящото,

на имагинерната утопия.

 

Ангелите плачат също –

но сълзите им умират в

краткостта на битието човешко,

без да бъде открит потенциалът

на хармоничната връзка между

същинско и абстрактно, между

ада в душите и рая околен.

Ангелите плачат също –

и с плача си всъщност умират…

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??