Ангелът на Каталуния
Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива –
пак миражи израстват познати,
как матадорът на смърт отива,
хванал здраво бика за рогата.
На челóто му – белег от рана,
спомен за огън, гняв от недрата.
Тя си отива, но ще остане
в орбита вечна – като Луната.
28.10.2017
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
