Ангелът на Каталуния

Poetry

479 1 2

Кралството дръпна юздите, писна –

каталунци разтурват катуна.

Сбогом, гринго мой, аста ла виста,

свири цигулка с едничка струна.

Чудна е струната и горчива –

пак миражи израстват познати,

как матадорът на смърт отива,

хванал здраво бика за рогата.

На челóто му – белег от рана,

спомен за огън, гняв от недрата.

Тя си отива, но ще остане

в орбита вечна – като Луната.

28.10.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря. Каталунците не са като англичаните, те искат да останат в ЕС. Ако ще градим Европа като съюз на равноправни и свободни нации, какво значение има дали са в Испания или не. Разбира се, за испанците има значение. Това е смисълът, който влагам в сравнението с Луната. А дали ще стане така, само един Господ знае. Мисля, че Европа се страхува от лоши примери като Великобритания и затова така натиска каталунците.

2017-10-29T10:33:59+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Истината, поднесена със средствата на поезията. Поздравления!

2017-10-29T09:44:27+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0