28 oct 2021, 23:27

Антидот - но

  Poesía
842 1 4

Анонимността във виртуала дава свобода,
измамна, заслепяваща заблуда.
Всички затворници сме на матрицата деца,
по правила неписани играем - играта луда.
От енергия пропити са нашите души,
изплетени с информацията Божа.
В лъжливи страсти оковаваме съдби,
примирени чакаме накрая "ножа".
Има и друга - "Само Светлина",
без Рай, без Ад, без безнадеждност,
скрита Истина дълбоко в Душа,
изгаряща в сърцето някаква копнежност,
И буди често Тя човек в нощта
непримирима светла Божа сила,
Тъмното я предизвиква на война,
а Тя усмихната в сърцето се разстила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! Разсъжденията са точни и автентични!
  • Всичко с което се прекалява започва да вреди дали ще е храна, пиене, интернет или нещо друго. Винаги имаме избор.
    Поздрави, Миг! 🙂
  • Виртуала е заблуда, но тук в Откровения все пак е много по-хубаво от всички останали фалшиви социални мрежи. Малко или много всеки оставя нещо автентично от себе си тук. Поздрави, Миг!
  • И в анонимността ли има енергия? Както има някои с по сума ти профили, биха могли поне домашен ток да си произвеждат.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...