28 oct 2021, 23:27

Антидот - но

  Poesía
841 1 4

Анонимността във виртуала дава свобода,
измамна, заслепяваща заблуда.
Всички затворници сме на матрицата деца,
по правила неписани играем - играта луда.
От енергия пропити са нашите души,
изплетени с информацията Божа.
В лъжливи страсти оковаваме съдби,
примирени чакаме накрая "ножа".
Има и друга - "Само Светлина",
без Рай, без Ад, без безнадеждност,
скрита Истина дълбоко в Душа,
изгаряща в сърцето някаква копнежност,
И буди често Тя човек в нощта
непримирима светла Божа сила,
Тъмното я предизвиква на война,
а Тя усмихната в сърцето се разстила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! Разсъжденията са точни и автентични!
  • Всичко с което се прекалява започва да вреди дали ще е храна, пиене, интернет или нещо друго. Винаги имаме избор.
    Поздрави, Миг! 🙂
  • Виртуала е заблуда, но тук в Откровения все пак е много по-хубаво от всички останали фалшиви социални мрежи. Малко или много всеки оставя нещо автентично от себе си тук. Поздрави, Миг!
  • И в анонимността ли има енергия? Както има някои с по сума ти профили, биха могли поне домашен ток да си произвеждат.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...