28.10.2021 г., 23:27

Антидот - но

840 1 4

Анонимността във виртуала дава свобода,
измамна, заслепяваща заблуда.
Всички затворници сме на матрицата деца,
по правила неписани играем - играта луда.
От енергия пропити са нашите души,
изплетени с информацията Божа.
В лъжливи страсти оковаваме съдби,
примирени чакаме накрая "ножа".
Има и друга - "Само Светлина",
без Рай, без Ад, без безнадеждност,
скрита Истина дълбоко в Душа,
изгаряща в сърцето някаква копнежност,
И буди често Тя човек в нощта
непримирима светла Божа сила,
Тъмното я предизвиква на война,
а Тя усмихната в сърцето се разстила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е! Разсъжденията са точни и автентични!
  • Всичко с което се прекалява започва да вреди дали ще е храна, пиене, интернет или нещо друго. Винаги имаме избор.
    Поздрави, Миг! 🙂
  • Виртуала е заблуда, но тук в Откровения все пак е много по-хубаво от всички останали фалшиви социални мрежи. Малко или много всеки оставя нещо автентично от себе си тук. Поздрави, Миг!
  • И в анонимността ли има енергия? Както има някои с по сума ти профили, биха могли поне домашен ток да си произвеждат.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...