4 abr 2009, 12:36

Антология на нашето Аз

  Poesía » Otra
940 0 25

Пътят ни - две теми           (ех, какво съм без теб?)

сътворили ни в легато.      (помниш ли росата в гората?)

Крачките - не са ли            (беше ранно лято...)

синкопично пицикато?      (ти ми показа дъха на тревата.)

 

Ларгото на младостта        (бързахме да се сбъднем!!!)

в "Аве-то" на всичките      (не се загубихме в дългото съмване)

ни прошки.                           (оцеля любовта в поплатинялото стъмване...)

 

Писъкът                                (ще пожълтеем в снимки...)

на смелостта в                      (ще се скрием в пръстта...)

днешните          

ни Граве

нощи...                                   (аз и ти, изпяли песента)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...