tedavshock (Теодора Николова)
19 38
20 sept 2007, 12:45

Апатия 

  Poesía
664 0 2
Името ти - замръзнала потайност
                                                                    върху острието
                                                                                                    на моя бляскав меч.
По щита ми - отблясъци 
                                                и лепкава струя вина
                                                                                         от притихнала враждебност.
Колко още да се пазя?

Времето не лелее за моите отломки
                                                                     от старание, борба, война, битка или мир.
Неееееееее.
                                                      Из необятната шир
 се влачат победени бесове,
                                                    забравени изгнаници,
                                                                                             жертви на душевния каприз...
Ще ги разбуни ли пролетният бриз
                                                                    някак си,
или сцеплението
                                  от колелата на каретата?

Бягам. Посока - неизвестна.

Понякога и самотата е чудесна,
                                                              ако приемем чуждото мнение
за екологично
                           чист
                                     продукт
                                                      на сложната
                                                                               общочовешка
                                                                                                          детоксикация.

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??