Апатия
Името ти - замръзнала потайност
върху острието
на моя бляскав меч.
По щита ми - отблясъци
и лепкава струя вина
от притихнала враждебност.
Колко още да се пазя?
Времето не лелее за моите отломки
от старание, борба, война, битка или мир.
Неееееееее.
Из необятната шир
се влачат победени бесове,
забравени изгнаници,
жертви на душевния каприз...
Ще ги разбуни ли пролетният бриз
някак си,
или сцеплението
от колелата на каретата?
Бягам. Посока - неизвестна.
Понякога и самотата е чудесна,
ако приемем чуждото мнение
за екологично
чист
продукт
на сложната
общочовешка
детоксикация.
върху острието
на моя бляскав меч.
По щита ми - отблясъци
и лепкава струя вина
от притихнала враждебност.
Колко още да се пазя?
Времето не лелее за моите отломки
от старание, борба, война, битка или мир.
Неееееееее.
Из необятната шир
се влачат победени бесове,
забравени изгнаници,
жертви на душевния каприз...
Ще ги разбуни ли пролетният бриз
някак си,
или сцеплението
от колелата на каретата?
Бягам. Посока - неизвестна.
Понякога и самотата е чудесна,
ако приемем чуждото мнение
за екологично
чист
продукт
на сложната
общочовешка
детоксикация.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Николова Все права защищены
