23 jul 2011, 23:19

Апел към пътниците към Ада

  Poesía » Civil
1.7K 0 6

О, аз се чудя и не зная

 как тъй във Ада

  всеки зъл мошеник жител пада!?


Та нима не им е вече тясно

 в туй място

 ... проклето и ужасно!?


Как, нима сега,

когато е на мода

 всеки да е грешник по природа,

там стоят места свободни

и без мъка влизаш

 през вратите входни!?


Докога ще продължи това?

  Не зная... може утре да се види края.

Затова предлагам  от сега

 закупете си по декар,

че не се издържа във квадратен метър!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дани, Сеси и Нина, благодаря за отделеното време!
  • Много добро! Поздрав и усмивки от мен!
  • !!!
  • Блгодаря ви, Кети и Галя, че сте обърнали внмание на стихотворението ми. Написал съм го в далечната 1971-ва и не съм бил достатъчно зрял, но явно съм се замислял вече върху този човешки проблем. Е, вече гледам по-философски и ще преживея всичко. Надявам се...
  • Много точно казано - тясно е, защото Адът е тук!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...