23 июл. 2011 г., 23:19

Апел към пътниците към Ада

1.7K 0 6

О, аз се чудя и не зная

 как тъй във Ада

  всеки зъл мошеник жител пада!?


Та нима не им е вече тясно

 в туй място

 ... проклето и ужасно!?


Как, нима сега,

когато е на мода

 всеки да е грешник по природа,

там стоят места свободни

и без мъка влизаш

 през вратите входни!?


Докога ще продължи това?

  Не зная... може утре да се види края.

Затова предлагам  от сега

 закупете си по декар,

че не се издържа във квадратен метър!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани, Сеси и Нина, благодаря за отделеното време!
  • Много добро! Поздрав и усмивки от мен!
  • !!!
  • Блгодаря ви, Кети и Галя, че сте обърнали внмание на стихотворението ми. Написал съм го в далечната 1971-ва и не съм бил достатъчно зрял, но явно съм се замислял вече върху този човешки проблем. Е, вече гледам по-философски и ще преживея всичко. Надявам се...
  • Много точно казано - тясно е, защото Адът е тук!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...