5 feb 2023, 7:45  

Апева „Студио Х“ 19

1.3K 1 2

/сериен хорър/

 

На слука стрелял,

трупа зарих.

Брегът бе

ронлив,

тих.

Тих,

ронлив

брегът бе.

Трупа зарих,

на слука стрелял.

 

https://www.youtube.com/watch?v=rV8lfMYliWY

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 😃 Забелязах, че се е развъртяла вихрушка в коментарите около "плуващите" ударения. Няма лошо. В една от предишните части имах екзистенциални колебания между дУша и душА, пУсна и пуснА, ама то като си измислям ритъм, мога да си слагам ударение където си искам, пък по-знаещите от мен да си го четат, както е правилно 😃 Имам и аз там един пОклат, с който много се гордея, но не заради ударението, ами защото тая дума съм си я измислила, поне не открих никъде нищо подобно из нета. Но съм сигурна, че има хора, които ще преобърнат цялата световна литература, за да разберат откъде съм я преписала 😃 Е, раждам и аз нещо от време на време! Понякога ми се случва несъзнателно да подражавам /така се учи прохождащият поет/, но вече, когато се усетя, винаги цитирам. Но тия хора не вярват в покаянието. Или по-скоро, не искат да вярват. Това не е мой проблем. Започнах мистично, но малко го ударих на чалга напоследък, защото все ме избива на смях. Ами нека е криминално! Дано поне е забавно. Благодаря!
  • При теб става все по криминално..сега трУпа или трупА, че като няма ударение и не ти разбрах идеята..започвам да мисля върху стрелЯ или стрЕля...дай ми малко време... .. на пясъчния часовник говоря.. Хубави са ти всичките. И само изглежда лесно. Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...