19 nov 2009, 23:37

"Apocalypse"

  Poesía
880 0 2

"Apocalypse"

 

Ридаещ, копнеещ, отегчен.

Чакащ надежда по орис, замислен.

Понякога радостен или тъжно смутен.

Различен гений на нова вселена.  

 

Трагичен помисъл, на сила затъмнен,

багрещ сетивата, нови, непознати.

Глътката кафе на ранен, утринен ден,

залезът, цветен, на усмивки чудати.

 

Пеещ реалност и болка, и печал,

и радост, щастливост, и любов.

Цъфнещ, с аромат на сълзи и порок.

И светла искра на стонния зов.

 

Сънуващ, раздиращ, отегчен,

пиян, в очакване, замислен.

Или се смее, или плаче, смутен,

перо и мастило на нова вселена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря. Понякога ми се струва, че никога не съм спирал да пиша това стихотворение. Всяко следващо е негово продължение... или не ?
  • Ридаеща, копнееща, горяща,
    откриваща навред пътеки нови.
    Оплювана, бленувана, шептяща,
    мечтаеща за счупени окови...

    Вдъхнови ме Поздрав за стиха!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...