19 nov 2009, 23:37

"Apocalypse"

  Poesía
881 0 2

"Apocalypse"

 

Ридаещ, копнеещ, отегчен.

Чакащ надежда по орис, замислен.

Понякога радостен или тъжно смутен.

Различен гений на нова вселена.  

 

Трагичен помисъл, на сила затъмнен,

багрещ сетивата, нови, непознати.

Глътката кафе на ранен, утринен ден,

залезът, цветен, на усмивки чудати.

 

Пеещ реалност и болка, и печал,

и радост, щастливост, и любов.

Цъфнещ, с аромат на сълзи и порок.

И светла искра на стонния зов.

 

Сънуващ, раздиращ, отегчен,

пиян, в очакване, замислен.

Или се смее, или плаче, смутен,

перо и мастило на нова вселена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря. Понякога ми се струва, че никога не съм спирал да пиша това стихотворение. Всяко следващо е негово продължение... или не ?
  • Ридаеща, копнееща, горяща,
    откриваща навред пътеки нови.
    Оплювана, бленувана, шептяща,
    мечтаеща за счупени окови...

    Вдъхнови ме Поздрав за стиха!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...