19 nov 2009, 23:37

"Apocalypse"

  Poesía
883 0 2

"Apocalypse"

 

Ридаещ, копнеещ, отегчен.

Чакащ надежда по орис, замислен.

Понякога радостен или тъжно смутен.

Различен гений на нова вселена.  

 

Трагичен помисъл, на сила затъмнен,

багрещ сетивата, нови, непознати.

Глътката кафе на ранен, утринен ден,

залезът, цветен, на усмивки чудати.

 

Пеещ реалност и болка, и печал,

и радост, щастливост, и любов.

Цъфнещ, с аромат на сълзи и порок.

И светла искра на стонния зов.

 

Сънуващ, раздиращ, отегчен,

пиян, в очакване, замислен.

Или се смее, или плаче, смутен,

перо и мастило на нова вселена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря. Понякога ми се струва, че никога не съм спирал да пиша това стихотворение. Всяко следващо е негово продължение... или не ?
  • Ридаеща, копнееща, горяща,
    откриваща навред пътеки нови.
    Оплювана, бленувана, шептяща,
    мечтаеща за счупени окови...

    Вдъхнови ме Поздрав за стиха!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...