19.11.2009 г., 23:37

"Apocalypse"

878 0 2

"Apocalypse"

 

Ридаещ, копнеещ, отегчен.

Чакащ надежда по орис, замислен.

Понякога радостен или тъжно смутен.

Различен гений на нова вселена.  

 

Трагичен помисъл, на сила затъмнен,

багрещ сетивата, нови, непознати.

Глътката кафе на ранен, утринен ден,

залезът, цветен, на усмивки чудати.

 

Пеещ реалност и болка, и печал,

и радост, щастливост, и любов.

Цъфнещ, с аромат на сълзи и порок.

И светла искра на стонния зов.

 

Сънуващ, раздиращ, отегчен,

пиян, в очакване, замислен.

Или се смее, или плаче, смутен,

перо и мастило на нова вселена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря. Понякога ми се струва, че никога не съм спирал да пиша това стихотворение. Всяко следващо е негово продължение... или не ?
  • Ридаеща, копнееща, горяща,
    откриваща навред пътеки нови.
    Оплювана, бленувана, шептяща,
    мечтаеща за счупени окови...

    Вдъхнови ме Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...