19 нояб. 2009 г., 23:37

"Apocalypse"

882 0 2

"Apocalypse"

 

Ридаещ, копнеещ, отегчен.

Чакащ надежда по орис, замислен.

Понякога радостен или тъжно смутен.

Различен гений на нова вселена.  

 

Трагичен помисъл, на сила затъмнен,

багрещ сетивата, нови, непознати.

Глътката кафе на ранен, утринен ден,

залезът, цветен, на усмивки чудати.

 

Пеещ реалност и болка, и печал,

и радост, щастливост, и любов.

Цъфнещ, с аромат на сълзи и порок.

И светла искра на стонния зов.

 

Сънуващ, раздиращ, отегчен,

пиян, в очакване, замислен.

Или се смее, или плаче, смутен,

перо и мастило на нова вселена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря. Понякога ми се струва, че никога не съм спирал да пиша това стихотворение. Всяко следващо е негово продължение... или не ?
  • Ридаеща, копнееща, горяща,
    откриваща навред пътеки нови.
    Оплювана, бленувана, шептяща,
    мечтаеща за счупени окови...

    Вдъхнови ме Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...