17 abr 2010, 20:50

Апокалипсис 

  Poesía
595 0 0

Вървя в тъмна улица през зимата,
а в тялото ми прокрадва се омразата.
Тя, устремена в мрака да обземе онова
ценно и неоспоримо право свобода
в полулунната фаза на нощта.

Разбирам странна сила човешка,
онази способна на алчността,
дискриминацията и завистта!
Живеем във фаза на апокалипсиса.
 
Но спасението в нас цари,
щом човещината в нас стои.
Макар и изцедена, не позволявай тя да се изпари.
Дяволът се стреми със лъжата  душата ти той  да присвои,

а ангелът безпомощно в облака прикри сълза,

паднала от просълзените му очи.
Но човека не познава добрината си,
затова избрал жестокостта от него да струи
в света на студените души.

Животът кратък, като следобедна кратка дрямка,
от трудности крепящ се понякога на сламка.
Розовия цвят ще видиш ти, когато сам повярваш си.
Сивината около теб  завинаги победи
и съдбата твоя сам предопредели!

© Йордан Ненчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??