17 abr 2010, 20:50

Апокалипсис

  Poesía
845 0 0

Вървя в тъмна улица през зимата,
а в тялото ми прокрадва се омразата.
Тя, устремена в мрака да обземе онова
ценно и неоспоримо право свобода
в полулунната фаза на нощта.

Разбирам странна сила човешка,
онази способна на алчността,
дискриминацията и завистта!
Живеем във фаза на апокалипсиса.
 
Но спасението в нас цари,
щом човещината в нас стои.
Макар и изцедена, не позволявай тя да се изпари.
Дяволът се стреми със лъжата  душата ти той  да присвои,

а ангелът безпомощно в облака прикри сълза,

паднала от просълзените му очи.
Но човека не познава добрината си,
затова избрал жестокостта от него да струи
в света на студените души.

Животът кратък, като следобедна кратка дрямка,
от трудности крепящ се понякога на сламка.
Розовия цвят ще видиш ти, когато сам повярваш си.
Сивината около теб  завинаги победи
и съдбата твоя сам предопредели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ненчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....