Apr 17, 2010, 8:50 PM

Апокалипсис

  Poetry
844 0 0

Вървя в тъмна улица през зимата,
а в тялото ми прокрадва се омразата.
Тя, устремена в мрака да обземе онова
ценно и неоспоримо право свобода
в полулунната фаза на нощта.

Разбирам странна сила човешка,
онази способна на алчността,
дискриминацията и завистта!
Живеем във фаза на апокалипсиса.
 
Но спасението в нас цари,
щом човещината в нас стои.
Макар и изцедена, не позволявай тя да се изпари.
Дяволът се стреми със лъжата  душата ти той  да присвои,

а ангелът безпомощно в облака прикри сълза,

паднала от просълзените му очи.
Но човека не познава добрината си,
затова избрал жестокостта от него да струи
в света на студените души.

Животът кратък, като следобедна кратка дрямка,
от трудности крепящ се понякога на сламка.
Розовия цвят ще видиш ти, когато сам повярваш си.
Сивината около теб  завинаги победи
и съдбата твоя сам предопредели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ненчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...