Apr 17, 2010, 8:50 PM

Апокалипсис 

  Poetry
634 0 0

Вървя в тъмна улица през зимата,
а в тялото ми прокрадва се омразата.
Тя, устремена в мрака да обземе онова
ценно и неоспоримо право свобода
в полулунната фаза на нощта.

Разбирам странна сила човешка,
онази способна на алчността,
дискриминацията и завистта!
Живеем във фаза на апокалипсиса.
 
Но спасението в нас цари,
щом човещината в нас стои.
Макар и изцедена, не позволявай тя да се изпари.
Дяволът се стреми със лъжата  душата ти той  да присвои,

а ангелът безпомощно в облака прикри сълза,

паднала от просълзените му очи.
Но човека не познава добрината си,
затова избрал жестокостта от него да струи
в света на студените души.

Животът кратък, като следобедна кратка дрямка,
от трудности крепящ се понякога на сламка.
Розовия цвят ще видиш ти, когато сам повярваш си.
Сивината около теб  завинаги победи
и съдбата твоя сам предопредели!

© Йордан Ненчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??