27 jun 2007, 11:35

Апостроф

  Poesía
1.5K 0 2
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те гледам как спиш,
ако знаех, само да знаех…
бих посипала земята със звезди,
те съня ти да осветят
и в утрото на деня да видиш моите сълзи в тях…
 Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те прегръщам – не!
Щях да вкопча ръцете си в обръч
и да не позволя да си тръгнеш…
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те целувам –
не, бих впила устни в твоите,
за да запазя за себе си тази целувка,
само за себе си…
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те слушам,
как нежно шептиш моето име,
 о, повярвай! Щях да преобърна света,
само да можех да те чувам със сърцето си…
завинаги…
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да мълвя: Обичам те!,
щях да крещя от болка
и бавно да угасва моят ден,
 и сърцето със сетни сили да изтласква
последните капки живот,
защото теб няма да те има… при мен,
завинаги!
27 април 2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...