Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те гледам как спиш,
ако знаех, само да знаех…
бих посипала земята със звезди,
те съня ти да осветят
и в утрото на деня да видиш моите сълзи в тях…
 Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те прегръщам – не!
Щях да вкопча ръцете си в обръч
и да не позволя да си тръгнеш…
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те целувам –
не, бих впила устни в твоите,
за да запазя за себе си тази целувка,
само за себе си…
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те слушам,
как нежно шептиш моето име,
 о, повярвай! Щях да преобърна света,
само да можех да те чувам със сърцето си…
завинаги…
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да мълвя: Обичам те!,
щях да крещя от болка
и бавно да угасва моят ден,
 и сърцето със сетни сили да изтласква
последните капки живот,
защото теб няма да те има… при мен,
завинаги!
27 април 2006 г.