ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
9 jul 2015, 20:39

Арена 

  Poesía » Otra
655 0 15

Арена

 

Това е арена.

Не пристъпвай!

И се хвърля шлема.

Кръв не пръскай!

 

И спаринг тук няма.

Актьор не си. Или?!

Клонинг си (на двама).

Победата? И тя боли.

 

Битка дива. Без антракт.

(с Демони - сключен пакт)

 

До резерва дъх! (за палец?!)

Смърт е! (и горе, и долу)

Надежда?! Обречен страдалец.

(тя играе винаги  соло)

 

Арена е! - с на желязо мирис,

(от кръв шеметно-развратна)

Слънце я пече, в умиращ ирис..

(Смъртта умее, да е златна)

 

Публика?! Френетичен  вертеп –

страха ти желае (не точно теб).

Искрата гасне  – в блясък на меч.

Просека се прави....... В сеч!

 

Р. Първанова

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е силно! Има много общо между нашите "арени". Поздрав!
  • Ели /voda/, трогната съм! Благодаря.
  • С Колича.
    Неподражаем стил и силни внушения...
    Самобитен талант си, Рени - открояваш се сред всички в сайта.
    Поздравби и поздравления!
  • Емо, здравей! Благодаря ти, винаги се радвам много на посещението и оценката ти!
  • Отново хубава творба и изключителен финал. Браво Рени
  • Единствено със замаха на мачете...Васе! Поздрав, благодаря ти, Васе!
  • Просека се прави понякога със сеч! Така е в живота! поздрав!
  • Влад, Никола, Руми, Доче! Благодаря ви. Имайте победи само в битки със себе - другите не си струват!
  • Харесах, защото е избран оригинален стил и кострукция на творбата с
    насечен, динамичен ход на изказа, както при самата смъртоносна сеч!
    Оценявам работата,Рени, и те поздравявам!
  • Вярна на себе си, неподправена, това си ти, Рени!
    Поздрав и от мен за този нестандартен, но лично твой стил, за което те уважавам много!
  • "До резерва дъх! (за палец?!) Смърт е! (и горе, и долу)
    Надежда?! Обречен страдалец.(тя играе винаги соло)"

    Пътеката от изгрева към залеза
    потъва в мрак без правото на избор.
    Надеждата в началото на края
    е пътен знак за спирката "Умиране"

    Аплодисменти и от мен!
  • "Публика?! Френетичен вертеп –
    страха ти желае (не точно теб).
    Искрата гасне – в блясък на меч.
    Просека се прави....... В сеч!"

    Едно пламенно и чувствено ярко описание на арената-живот, "ако не издържиш с меч, те чака сеч"!
    Харесах те много в тези силни стихове, Рени!
    Аплодисменти!!!
  • Младене, благодаря за чудесния ти коментар и съвсем точен, и верен прочит на текста ми. Всеки твой коментар е от голямо значение за мен. Топъл и сърдечен поздрав, Мисана!

    Лейди! Тук си и съм толкова радостна! Съвсем, съвсем права си - благодаря ти от сърце! Прегръдката ми е за теб, Ели!

    Ваня, колко хубаво, че отново си отразила присъствието си при мен! Благодаря. Имай чудесен, усмихнат ден, мила!
  • Много гняв, мила Рени...Много силен стих!Поздравления!
  • Браво, Рени! Големи находки.

    "Искрата гасне – в блясък на меч.
    Просека се прави....... В сеч!"

    "До резерва дъх! (за палец?!) Смърт е! (и горе, и долу)
    Надежда?! Обречен страдалец.(тя играе винаги соло)"

    Шекспир казва, че светът е сцена, а може би ти, Рени, си по-права, че той е арена и под френетичния крясък на тълпите ние се сражаваме за живота си.

    Поздравявам те, че остана вярна на стила си и на оригиналността си!
Propuestas
: ??:??