3 nov 2012, 13:43

Архангелско недоизказано 

  Poesía
497 0 5

Задуших се, Архангеле, от подавки.

Вълци вият в кръвта ми.

Жените са с черни забрадки

и мълчат като камъни….

 

Свещичка само белее.

Другото – пръст и молитви.

Как в чернота се живее?

Как със подавки се свиква?

 

Дума ти искам, Светецо,

към ножа да не посягаш.

Героите като псета

измряха в тая Държава…

 

Твоята дата я помним

да раздадеме за всички.

Но как се загася огън

в разгорени свещички?

 

Кучета лаят мрака,

аз по наш'те водачи…

Архангеле, ти почакай,

че имам и други задачи.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??