Архангелско недоизказано
Задуших се, Архангеле, от подавки.
Вълци вият в кръвта ми.
Жените са с черни забрадки
и мълчат като камъни….
Свещичка само белее.
Другото – пръст и молитви.
Как в чернота се живее?
Как със подавки се свиква?
Дума ти искам, Светецо,
към ножа да не посягаш.
Героите като псета
измряха в тая Държава…
Твоята дата я помним
да раздадеме за всички.
Но как се загася огън
в разгорени свещички?
Кучета лаят мрака,
аз по наш'те водачи…
Архангеле, ти почакай,
че имам и други задачи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
