Корабокрушенец пиян

се носи орисан

по вълните пенливи.

И дръзките морски

начупени плисци

плачат за този провал.

На окичени острови

грозни сирени

възпяват мощта му.

Архипелагът е моят гръбнак,

а морето дава ми знаци,

с лодката връщам се пак

във вашите скални прегръдки.

А на шелфа напукани

мисли в рапани

пълзят по дъното празно.

Със скованите ритми

дрънкат останки

тъй винаги толкова ясно.

В дълбока несигурност

несподелените ласки

водите зелени поглъщат.

Архипелагът е моят гръбнак,

а морето дава ми знаци,

с лодката връщам се пак

във вашите скални прегръдки.

Несвързани вести

мрежите носят

от необятните сини пътеки.

Описват се острови цели.

Различни по форма и страст.

Със зъбери остри и бели

канят героите с мъст.

Защо чрез догадки,

ти,мекотело,

оформи целия свят,

нима различен

е този пролетариат?

Архипелагът е моят гръбнак,

а морето дава ми знаци,

с лодката връщам се пак

във вашите скални прегръдки.

Нима не бездна тъмна,

нима не буря студена,

нима не желание будно,

нима не жажда солена

за вашия бряг,

за вашия бряг

той не премина?

Нима не премина?

Нима не пристигна?

А вълните...

А вълните...

А вълните...

Погубват.

А вълните...

А вълните...

А вълните...

Спасяват.

Но във водовъртежа

на архипелага,

аз ще се нося.

А вълните...

А вълните...

А вълните...