Ветеро (Валери Хаджиев)
3 1
15 ago 2008, 21:49

Ариадна 

  Poesía » De amor
1892 0 4

А Р И А Д Н А

Безпрепятствено леко,

почти без усилие

достигна до най-доброто у мен.

Като всеки,

пресипнал от шепоти,

не съм изненадан,

не съм и смутен.

Как иззидах скална твърд

от безпаметни нощи,

 не зная.

Само Сълзата по сила с нея се мери.

Тук молитви редя и проклинам

в стая с изглед към залеза...

Как така...

 Как така вдън земя ме намери.

Тази стая е светла,

виж - през завесата

как струят и се гонят златисти отблясъци.

По лавиците  -  мигове-въглени пръснати,

а подът - той е от плаващи пясъци.

Осъзна ли какъв лабиринт си преминала,

тъй коварно невинна,

болезнено пряма.

Вместо нишка,

на прага оставяш усмивката -

сякаш ладия бяла

с място за двама.

 

 

© Валери Хаджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??