Ариадна
А Р И А Д Н А
Безпрепятствено леко,
почти без усилие
достигна до най-доброто у мен.
Като всеки,
пресипнал от шепоти,
не съм изненадан,
не съм и смутен.
Как иззидах скална твърд
от безпаметни нощи,
не зная.
Само Сълзата по сила с нея се мери.
Тук молитви редя и проклинам
в стая с изглед към залеза...
Как така...
Как така вдън земя ме намери.
Тази стая е светла,
виж - през завесата
как струят и се гонят златисти отблясъци.
По лавиците - мигове-въглени пръснати,
а подът - той е от плаващи пясъци.
Осъзна ли какъв лабиринт си преминала,
тъй коварно невинна,
болезнено пряма.
Вместо нишка,
на прага оставяш усмивката -
сякаш ладия бяла
с място за двама.
© Валери Хаджиев All rights reserved.
