28 sept 2008, 16:35

Аритмия 

  Poesía » De amor
973 0 18
Зазидах се сама във празна стая
и въглените в пепелта зарих.
Аритмия... покой... гневът изтляваше...
аритмия... забравих и простих.

Долита птиче. Каца на перваза,
намерило троха от мойто минало.
Аритмия... с покой съм се наказала -
да няма хляб и огън да изстине.

Но тя се връща - взрив, потоп, пришествие,
вулкан и земетръс, природно бедствие,
от изстрел рана, белег от жигосване,
позор, присъда, милост за изпросване...

покоят си отива! Литват ястреби,
оглозгват всичко, що е за намразване
и се изпълва бялата ми стая
със старата любов - любов до края.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??