Зазидах се сама във празна стая и въглените в пепелта зарих. Аритмия... покой... гневът изтляваше... аритмия... забравих и простих.
Долита птиче. Каца на перваза, намерило троха от мойто минало. Аритмия... с покой съм се наказала - да няма хляб и огън да изстине.
Но тя се връща - взрив, потоп, пришествие, вулкан и земетръс, природно бедствие, от изстрел рана, белег от жигосване, позор, присъда, милост за изпросване...
покоят си отива! Литват ястреби, оглозгват всичко, що е за намразване и се изпълва бялата ми стая със старата любов - любов до края.
...перце от нежни гърди на птичка докосна лицето ми...вятър и няма го вече ...боли... нежна любов от Небето докосва сърцето ми...толкова свята и вечна... ЩАСТЛИВ ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Честит празник,Кети!