Аритмия
Зазидах се сама във празна стая
и въглените в пепелта зарих.
Аритмия... покой... гневът изтляваше...
аритмия... забравих и простих.
Долита птиче. Каца на перваза,
намерило троха от мойто минало.
Аритмия... с покой съм се наказала -
да няма хляб и огън да изстине.
Но тя се връща - взрив, потоп, пришествие,
вулкан и земетръс, природно бедствие,
от изстрел рана, белег от жигосване,
позор, присъда, милост за изпросване...
покоят си отива! Литват ястреби,
оглозгват всичко, що е за намразване
и се изпълва бялата ми стая
със старата любов - любов до края.
и въглените в пепелта зарих.
Аритмия... покой... гневът изтляваше...
аритмия... забравих и простих.
Долита птиче. Каца на перваза,
намерило троха от мойто минало.
Аритмия... с покой съм се наказала -
да няма хляб и огън да изстине.
Но тя се връща - взрив, потоп, пришествие,
вулкан и земетръс, природно бедствие,
от изстрел рана, белег от жигосване,
позор, присъда, милост за изпросване...
покоят си отива! Литват ястреби,
оглозгват всичко, що е за намразване
и се изпълва бялата ми стая
със старата любов - любов до края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
