28 ene 2009, 7:54

Армада

1.5K 0 20
Няма да говоря с вятъра,

нямам време за безсмъртници.

Ще говоря с белия таван...

и с една армада гъски.

Не ми се спи до толкова вода

и като всеки луд разбирам птиците.

Набрах смеха им в малък книжен плик.

Дърво посях. Населих го със пликове.

Говоря на дървото си за тебе,

а гъските прешляпват през тавана.

И мислите ми гъскави са, бели.

За теб разказвам. После - отначало.

Разбирам, че Земята си отива

с нозете ми и щом достигнем ъгъла,

ще ме остави да жумя. И ще се върне.

Не си е струвало без теб. Не си е струвало.

Къде е мъничката Фея на поляните,

която срещнах много, много рано?

Тогава си поисках да сънувам.

Сега я търся, за да спра да бягам.

Сега не спя, говоря на тавана.

Надявам се кресливата армада

да ме събуди като римска стража,

преди съвсем,

                 съвсем да ме ограбят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Легна ми на сърце! Поздравления!
  • О, изненадахте ме много, лейди! Не вярвах някой да помни това стихотворение. Дори то, единствено от дебютната ми книга, влезе в последната. След доста редакции, разбира се! Още веднъж благодаря за препратката.




    на майка ми

    правил съм платна от шепите ти някога
    за да пратя страховете си
    в страната на мълчанието
    толкова е тънка кожата ти днес
    че се питам
    няма ли да я прекършат ураганите
    остарях на палуба
    а колко ли простор
    дават няколко дъски в средата на безкрая
    толкова си уморена
    а очите ти
    блесват само като ме погледнеш
    или страдаш
    ти си най чудесната самотна катедрала
    храм
    параклис
    църква
    и изповедание
    дето палеше за мене свещи
    без да ме разбира
    и променя
    без дори напъло да ме одобрява
    знам
    че е наивно и жестоко
    да те търся вечно сред жените си
    трябва ли тъй тихо да присядаш
    след ламтежа ми
    да бъда безразличен
    след прежурящият ми нагон да се затрия
    някъде във тъмните си щормове
    ако някога се преродя
    ще ми е пусто
    че те няма
    а не сме си поговорили
  • Пак се върнах да чуя пришляпването на гъските и какво разказваш на дървото си... Изглежда и при мен се появи подкожният ефект....
  • влезе ми под кожата
  • Не мога да те сбъркам с никого! Здравей!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...