Армада
нямам време за безсмъртници.
Ще говоря с белия таван...
и с една армада гъски.
Не ми се спи до толкова вода
и като всеки луд разбирам птиците.
Набрах смеха им в малък книжен плик.
Дърво посях. Населих го със пликове.
Говоря на дървото си за тебе,
а гъските прешляпват през тавана.
И мислите ми гъскави са, бели.
За теб разказвам. После - отначало.
Разбирам, че Земята си отива
с нозете ми и щом достигнем ъгъла,
ще ме остави да жумя. И ще се върне.
Не си е струвало без теб. Не си е струвало.
Къде е мъничката Фея на поляните,
която срещнах много, много рано?
Тогава си поисках да сънувам.
Сега я търся, за да спра да бягам.
Сега не спя, говоря на тавана.
Надявам се кресливата армада
да ме събуди като римска стража,
преди съвсем,
съвсем да ме ограбят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
