Армада
нямам време за безсмъртници.
Ще говоря с белия таван...
и с една армада гъски.
Не ми се спи до толкова вода
и като всеки луд разбирам птиците.
Набрах смеха им в малък книжен плик.
Дърво посях. Населих го със пликове.
Говоря на дървото си за тебе,
а гъските прешляпват през тавана.
И мислите ми гъскави са, бели.
За теб разказвам. После - отначало.
Разбирам, че Земята си отива
с нозете ми и щом достигнем ъгъла,
ще ме остави да жумя. И ще се върне.
Не си е струвало без теб. Не си е струвало.
Къде е мъничката Фея на поляните,
която срещнах много, много рано?
Тогава си поисках да сънувам.
Сега я търся, за да спра да бягам.
Сега не спя, говоря на тавана.
Надявам се кресливата армада
да ме събуди като римска стража,
преди съвсем,
съвсем да ме ограбят...
© Ди All rights reserved.
