Jan 28, 2009, 7:54 AM

Армада 

  Poetry » Love
1265 0 20
Няма да говоря с вятъра,

нямам време за безсмъртници.

Ще говоря с белия таван...

и с една армада гъски.

Не ми се спи до толкова вода

и като всеки луд разбирам птиците.

Набрах смеха им в малък книжен плик.

Дърво посях. Населих го със пликове.

Говоря на дървото си за тебе,

а гъските прешляпват през тавана.

И мислите ми гъскави са, бели.

За теб разказвам. После - отначало.

Разбирам, че Земята си отива

с нозете ми и щом достигнем ъгъла,

ще ме остави да жумя. И ще се върне.

Не си е струвало без теб. Не си е струвало.

Къде е мъничката Фея на поляните,

която срещнах много, много рано?

Тогава си поисках да сънувам.

Сега я търся, за да спра да бягам.

Сега не спя, говоря на тавана.

Надявам се кресливата армада

да ме събуди като римска стража,

преди съвсем,

                 съвсем да ме ограбят...

© Ди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Легна ми на сърце! Поздравления!
  • О, изненадахте ме много, лейди! Не вярвах някой да помни това стихотворение. Дори то, единствено от дебютната ми книга, влезе в последната. След доста редакции, разбира се! Още веднъж благодаря за препратката.




    на майка ми

    правил съм платна от шепите ти някога
    за да пратя страховете си
    в страната на мълчанието
    толкова е тънка кожата ти днес
    че се питам
    няма ли да я прекършат ураганите
    остарях на палуба
    а колко ли простор
    дават няколко дъски в средата на безкрая
    толкова си уморена
    а очите ти
    блесват само като ме погледнеш
    или страдаш
    ти си най чудесната самотна катедрала
    храм
    параклис
    църква
    и изповедание
    дето палеше за мене свещи
    без да ме разбира
    и променя
    без дори напъло да ме одобрява
    знам
    че е наивно и жестоко
    да те търся вечно сред жените си
    трябва ли тъй тихо да присядаш
    след ламтежа ми
    да бъда безразличен
    след прежурящият ми нагон да се затрия
    някъде във тъмните си щормове
    ако някога се преродя
    ще ми е пусто
    че те няма
    а не сме си поговорили
  • Пак се върнах да чуя пришляпването на гъските и какво разказваш на дървото си... Изглежда и при мен се появи подкожният ефект....
  • влезе ми под кожата
  • Не мога да те сбъркам с никого! Здравей!
  • Слагали са ме и при големите и при малките Аз съм свикнал. Обичам Ви! Макар и по своя начин
  • Аз поне не съм чела автор, отговарящ на определението "няма празно", освен теб. Разкошен си, човече! Успях да събера почти всичките ти неща - те са един малък свят, който мога да препрочитам постоянно!
  • Великолепно!!!
    Гъските да бдят над теб, като над Рим!
    Поздрави, Монар!
  • Моите поздравления!
  • Свеж въздух за душата!
  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Поласкан съм и от позитивното отношение и от разнообразието на читатели тук. Чукча не е само писатель по тези ширини
  • Поздравления! Прекрасен стих!
  • познато...
    Браво!
  • Благодаря за емоцията!
    Беше силно картинна и... почувствана!
  • Невероятен си, човеко!

    Благодаря за огромната глътка наслада!
  • Браво, човече! Страхотно!
  • Прочетох поезията която си публикувал, и останах възхитена!
    Поезия от класа!
  • Наистина - поздравления, други думи не са необходими! Прекрасен стих.
  • Нямам думи!!!Стихът е... трепач!!!Поздрави!!!
Random works
: ??:??