12 dic 2010, 2:46

Армията на розите/ Наш'то семе* 

  Poesía » Otra
2001 0 20

а Незабравка, Розите и всички останали цветя! 

 

Неуморен и потен живота, 

ме преследва в ръка със смъртта, 
Всяко раждане, пътя, потока, 
Свършват нейде в далечна страна. 

Бледен фар ми остава душата - 
През измамната трънна гора, 
Тя ме води мъждива в мъглата, 
Да вървя от зора... към смъртта? 

Виждам - паднала край стобора, 
ти лежиш с разпилени листа, 
От дъжда разревал се из двора, 
в твойта малка градинка с цветя. 

Ставай, малко цветче! Незабравке! 
Отърси от носа си дъжа, 
И през преспи, жита и канавки, 
В такт зашляпай до мен по света. 

 

И край синури, като минаваме, 

Край ранени ели и лозя, 

Ще ги сбираме; с дъх ще ги сгряваме!  

Ще се свържем в букети - вълна! 

 

И бодлите ни - рози! - оръжия! 

Ще свистят като бойна коса,  

Да разчистим трънака - илюзия, 

Да покълнем на чиста земя!  

 

А когато на зимата вятъра, 

Разори наш'те мъртви листа, 

Аз ще знам - наш'то семе, приятели, 

Ще постигне в юмрук пролетта! 

 

* Приятели, не знам как да го кръстя. 

Ако ви хрумне заглавие - кажете! Мерси! :::)))

© Боромир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оригинално и неочаквано...
  • Хубаво.
    Силата на розите.
  • Адмирации!
    Оригинален си!
  • Аз ще го кръстя,щом ти не щеш и се засрами, че те мързи да вземеш химикалчето и да ни подариш нещо ново за душата, че това прекрасно стихче го чета няколко пъти вече и си викам ,до като не напиша нещо, този калпазанин няма да се захване за работа.Не се сърдиш нали?ПИШИ!
  • Хайде,Боре,пусни нещо ново,приятелю!

  • Много е хубаво. "НЕЗАБРАВКА" - мъничка, една такава, но остава- като оптимизма.Wali/Виолета Томова/
  • Поздрави,приятелю!
    "Цветарско последно(б)дение" ?
  • Това произведение е продукт на семеразделното мислене! От НС може да ти хвърлят един БОП и да изберат име на трънливия ти стих, Рицарю на Розата! Поздрав, тури ме у букета!
  • Харесах много този зов за живот, въпреки смъртта, харесах пролетта въпреки зимата и устрема въпреки всичко, което го спъва. Хубаво стихотворение!
  • Ставай, малко цветче! Незабравке!
    Браво, браво, браво!
  • "Ставай, малко цветче! Незабравке!
    Отърси от носа си дъжа,
    И през преспи, жита и канавки,
    В такт зашляпай до мен по света.

    И край синури, като минаваме,
    Край ранени ели и лозя,
    Ще ги сбираме; с дъх ще ги сгряваме!
    Ще се свържем в букети - вълна!"

    Силата на нежността, на финеса, на красотата...
    Стихотворението ми допадна! Поздравления!
  • Поздрав и от мен!
  • Хареса ми динамиката на стихотворението. А за заглавие ... Върти ми се в главата нещо като "На тръни", но всеки си има свое виждане. С поздрав, Боре!
  • Прекрасно е, от четвърти куплет надолу е - омайниче, невероятно цвете...вълшебно...!!!
    "И край синури, като минаваме,
    Край ранени ели и лозя,
    Ще ги сбираме; с дъх ще ги сгряваме!
    Ще се свържем в букети - вълна!"

  • Хареса ми!
  • и аз харесах много
  • Настроението е толкова мрачно, че аз бих му сложил едно 'Из трънака'. Харесва ми много борбата с живота, амбицията да се действа и създава!
  • Сила и лекота, прекрасен стих, много харесах, поздравления!
  • Хубаво е, Боромир!

    А този куплет особено много ми хареса

    ,,Ставай, малко цветче! Незабравке!
    Отърси от носа си дъжа,
    И през преспи, жита и канавки,
    В такт зашляпай до мен по света.''

    Хубаво е когато си ,,паднал'', да има някой, който да ти подаде ръка и да ти каже ,,стани''...

    ,,Да разчистим трънака - илюзия,
    Да покълнем на чиста земя!''



  • Може би " Букет незабравчен от рози" , но и твоето заглавие си е добро!
    Хареса ми!
Propuestas
: ??:??