Армията на розите/ Наш'то семе*
а Незабравка, Розите и всички останали цветя!
Неуморен и потен живота,
ме преследва в ръка със смъртта,
Всяко раждане, пътя, потока,
Свършват нейде в далечна страна.
Бледен фар ми остава душата -
През измамната трънна гора,
Тя ме води мъждива в мъглата,
Да вървя от зора... към смъртта?
Виждам - паднала край стобора,
ти лежиш с разпилени листа,
От дъжда разревал се из двора,
в твойта малка градинка с цветя.
Ставай, малко цветче! Незабравке!
Отърси от носа си дъжа,
И през преспи, жита и канавки,
В такт зашляпай до мен по света.
И край синури, като минаваме,
Край ранени ели и лозя,
Ще ги сбираме; с дъх ще ги сгряваме!
Ще се свържем в букети - вълна!
И бодлите ни - рози! - оръжия!
Ще свистят като бойна коса,
Да разчистим трънака - илюзия,
Да покълнем на чиста земя!
А когато на зимата вятъра,
Разори наш'те мъртви листа,
Аз ще знам - наш'то семе, приятели,
Ще постигне в юмрук пролетта!
* Приятели, не знам как да го кръстя.
Ако ви хрумне заглавие - кажете! Мерси! :::)))
© Боромир All rights reserved.
