Пиша стихове а дъжда вали на черти,
танцуващите капки се стичат по лицето.
Те сливат се и охлаждат моите сълзи,
и сякаш тъжно е и то плаче с мен небето!
Подскачат покрай мене мънички звезди,
водни светлинки паднали са от небето,блести
Те падат върху сухата трева, на майката земя,
някак всичко стана свежо изведнъж сега.
Ароматът на дъжд се носи от цветята,
разнесе се навсякъде по въздуха.
Поема от дъжда свежестта земята,
изчезна изведнъж сякаш моята тъга!
Усещам го аромата и в твоята коса,
мокра, свежа, ухаеща на розата!
Едно красиво цвете на любовта,
вдишвам го ,усещам го, вземи го сега!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados