17 нояб. 2020 г., 16:52

Аромат на дъжд

572 1 1

Аромат на дъжд

 

Пиша стихове а дъжда вали на черти,

танцуващите капки се стичат по лицето.

Те сливат се и охлаждат моите сълзи,

и сякаш тъжно е и то плаче с мен небето!

 

Подскачат покрай мене мънички звезди,

водни светлинки паднали са от небето,блести

Те падат върху сухата трева, на майката земя,

някак всичко стана свежо изведнъж сега.

 

Ароматът на дъжд се носи от цветята,

разнесе се навсякъде по въздуха.

Поема от дъжда свежестта земята,

изчезна изведнъж сякаш моята тъга!

 

Усещам го аромата и в твоята коса,

мокра, свежа, ухаеща на розата!

Едно красиво цвете на любовта,

вдишвам го ,усещам го, вземи го сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...