28 jun 2008, 10:53

Ars longa, vita brevis

  Poesía
1.2K 0 3


Виждаш ли как звездите се мъчат?

Виждаш ли как падат със бяс?

Виждал ли си как умират мъчители?

Виж, защото и ти си един от тях!

Знаеш ли как самотникът страда?

Знаеш ли как той се мъчи без хляб?…

Знай, че животът не е константа,

Знай, че Земята изсъхва без дъжд.

Слушай как птиците нежно пеят.

Слушай как вълк вие в нощта.

Чуй как на любимата бие сърцето.

Чуй, това е ритъмът на любовта!

Животът бил кратък, човече,

затова пък изкуството вечно било...

Изкуство наречено,

на провал обречено...

И най-накрая… УМРЯЛ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Герасим Григоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...