28 июн. 2008 г., 10:53

Ars longa, vita brevis 

  Поэзия
877 0 3


Виждаш ли как звездите се мъчат?

Виждаш ли как падат със бяс?

Виждал ли си как умират мъчители?

Виж, защото и ти си един от тях!

Знаеш ли как самотникът страда?

Знаеш ли как той се мъчи без хляб?…

Знай, че животът не е константа,

Знай, че Земята изсъхва без дъжд.

Слушай как птиците нежно пеят.

Слушай как вълк вие в нощта.

Чуй как на любимата бие сърцето.

Чуй, това е ритъмът на любовта!

Животът бил кратък, човече,

затова пък изкуството вечно било...

Изкуство наречено,

на провал обречено...

И най-накрая… УМРЯЛ!

© Герасим Григоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??