Jun 28, 2008, 10:53 AM

Ars longa, vita brevis 

  Poetry
905 0 3


Виждаш ли как звездите се мъчат?

Виждаш ли как падат със бяс?

Виждал ли си как умират мъчители?

Виж, защото и ти си един от тях!

Знаеш ли как самотникът страда?

Знаеш ли как той се мъчи без хляб?…

Знай, че животът не е константа,

Знай, че Земята изсъхва без дъжд.

Слушай как птиците нежно пеят.

Слушай как вълк вие в нощта.

Чуй как на любимата бие сърцето.

Чуй, това е ритъмът на любовта!

Животът бил кратък, човече,

затова пък изкуството вечно било...

Изкуство наречено,

на провал обречено...

И най-накрая… УМРЯЛ!

© Герасим Григоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??