Ars longa, vita brevis
Виждаш ли как звездите се мъчат?
Виждаш ли как падат със бяс?
Виждал ли си как умират мъчители?
Виж, защото и ти си един от тях!
Знаеш ли как самотникът страда?
Знаеш ли как той се мъчи без хляб?…
Знай, че животът не е константа,
Знай, че Земята изсъхва без дъжд.
Слушай как птиците нежно пеят.
Слушай как вълк вие в нощта.
Чуй как на любимата бие сърцето.
Чуй, това е ритъмът на любовта!
Животът бил кратък, човече,
затова пък изкуството вечно било...
Изкуство наречено,
на провал обречено...
И най-накрая… УМРЯЛ!
© Герасим Григоров All rights reserved.
БМЧК в действие 